Психо-биологията е интригуващо поле на познанието, в което се изучава как нашите психологически процеси, травми, нагласи и убеждения влияят на биологичното функциониране на тялото ни. Тя разкрива дълбоките връзки между психика, мозък и тяло, предлагайки уникален поглед към това как преживяванията ни при протичането на неразрешени конфликти, могат да оформят нашето физическо здраве.
В този блог пост ще разгледаме как преживяването на сериозни психически конфликти или “отключващи конфликти”, предизвикват биологични отговори в нашето тяло. Ще разгледаме, кога стреса може да доведе до физическо заболяване, всяка травма ли влияе на нашата биологична устойчивост и как, работейки с психиката ни – през нашите мисли, чувства и емоции можем директно да въздействаме върху нашето физическо благосъстояние.
Въведение
Психо-биологията ни учи, че психиката, мозъка и тялото не са отделни елементи, а работят в триединство, едновременно и заедно, като една сложна система на милиарди години. Това познание отваря нови врати към разбирането за човешкото здраве и ни дава дълго търсени отговори на въпросите: “Защо се случва точно на мен”? “Защо точно сега”? “Защо точно тази болест”?
В днешния бързо развиващ се свят, натискът и стресът стават почти неизбежни компоненти от ежедневието ни. Разбирането на психо-биологията никога не е било по-актуално и важно, тъй като тя предлага ключови познания не само за миналото, но и за това как да управляваме напрежението и да поддържаме нашето психично и физическо здраве. Темата засяга всеки аспект на живота ни – от начина, по който се справяме със стреса в работата и у дома, до това как поддържаме здравословни отношения и как се грижим за нашето тяло и ум.
За психо-биологията “болестта” в смисъла, който влага медицината в това понятие не съществува. Психо-биологията приема, че симптомите, които обичайно свързваме със заболявания, сигнализират, че е задействана специална биологична програма, задействана от неразрешен психологичен конфликт. Тя оказва и психо-биологичния метод, който по съществото си е холистичен подход за довеждане на специалната биологична програма /”болест”/ до лечебна фаза или стабилизиране.
Важността на психо-биологията се корени и в това, че тя подчертава необходимостта от холистичен подход към лечението на различни заболявания. Вместо да се фокусира само върху физическите симптоми, тя ни учи да търсим, разбираме и работим с психологическите причини за здравословните ни проблеми. В зависимост от нагласите и готовността за работа на човека това може да доведе до по-ефективни и устойчиви решения за здравословни проблеми, които традиционната медицина често пренебрегва, не успява да адресира напълно или за които просто няма решение.
Психо-биологията акцентира върху важността на превенцията на “болестите” и поддържането на здраве, като ни дава рецептата за тази превенция и гарантира, че всеки може да я изпълни, ако се осмели да живее осъзнато и работи целенсочено със своите мисли, чувства и емоции. Дава ни възможността да управляваме благополучието на своето физическо тяло.
С нарастващото осъзнаване на връзката между ума и тялото, все повече хора търсят начини да живеят по-балансиран и здравословен живот, което прави психо-биологията особено релевантна в съвременния контекст.
Основи
Психо-биологията може да бъде наречена и “мултидисциплинарна научна област”, която изследва взаимодействията между биологичните процеси и психологическите феномени. Тя обхваща широк спектър от изследвания, включващи невронаука, физиология, генетика и психология, за да разбере как нашето психическо състояние влияе на здравето ни. Психо-биологията се стреми да обясни сложната връзка между психиката, мозъка и тялото, откривайки как психологическите процеси могат да предизвикат физиологични промени и обратно.
Историята на психо-биологията може да бъде проследена още от древни времена, когато философите и учените са размишлявали върху връзката между умът и тялото. Въпреки това, като самостоятелно направление, отклоняващо се от догмите на традиционната медицина, психо-биологията започва своето развитие през 19-ти и началото на 20-ти век с развитието на невронауката и изучаването на мозъка. През последните десетилетия, с напредъка на технологиите и изследователските методи, тази наука значително разшири своите познания и приложения, като включи подробни изследвания на генетичните фактори, хормоналните влияния и взаимодействието между различни биологични системи и психическото здраве.
Създателят на Психо-биологията:
Д-р Рике Гeрд Хамер е роден във Фризия (Германия) през 1935 г. Той изучава Медицина и Теология в Университета на Тюбинген. На 22 години получава магистърска степен по Теология, а четири години по-късно получава и професионален лиценз като доктор по Медицина. В следващите години той практикува в различни университетски клиники в Германия.
През 1972 г. д-р Хамер завършва специализация по Вътрешна медицина и започва да работи в Университетската клиника в Тюбинген като интернист, отговорен за пациенти болни от рак. В същото време той води и частна практика със съпругата си, д-р Зигрид Хамер, която среща по време на своето обучение в Тюбинген. Също така, той проявява изключителен талант и в изобретяването на медицински приспособления.
Той притежава патент за скалпел, който не нанася травми (скалпел на Хамер) и който реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач; специален трион за кости, използван в пластичната хирургия; маса за масажи, която автоматично се наглася според формите на тялото; както и други патенти.
Изобретенията осигуряват на д-р Хамер и неговото семейство достатъчно финансови ресурси, за да се преместят в Италия, където той осъществява своя план безплатно да лекува болните, които живеят в бедняшките квартали на Рим.
На 18 август 1978 г., докато е още в Рим, Хамер получава шокиращата вест, че синът му, Дирк, по невнимание е застрелян от италианския принц Виктор Емануел от рода Савой. На 7 декември 1978 г. Дирк не издържа на получените рани и умира в ръцете на баща си.
Малко след смъртта на Дирк, д-р Хамер получава диагнозата рак на тестисите. Тъй като никога не е боледувал сериозно, той допуска, че развитието на неговия рак може да бъде директно свързано с неочакваната загуба на сина му. Всъщност, накрая той кръщава този неочакван шок ДХС или „Дирк Хамер Синдром”, в памет на своя син Дирк.
Смъртта на Дирк и неговият собствен опит с рака повежда д-р Хамер на необикновено научно пътешествие. С течение на времето, като главен интернист в онкологичната клиника на Университета в Мюнхен, той започва да изучава историите на своите болни от рак пациенти и скоро научава, че всички те, подобно на него, са преживели неочакван шок от един или друг вид. Но той провежда своите изследвания още по-задълбочено. Преследвайки хипотезата, че всичко, което се случва с нашето тяло, се контролира от мозъка, той анализира снимките от скенерите на мозъка на своите пациенти и ги сравнява със съответстващите медицински и психологически досиета. За свое удивление, той успява да види ясна връзка между шока от определени конфликти, как този шок се проявява в органите и как всички тези процеси са свързани в мозъка.
До този момент нито едно изследване не е проучило произхода на заболяването в мозъка и ролята на мозъка като медиатор между психиката и болния орган.
Д-р Хамер открива, че всяко заболяване произхожда от шок или травма, които ни хващат напълно неподготвени. В момента, в който се случва неочакван конфликт, шокът оказва влияние на специфична област в мозъка, като причинява поражение (по-късно наречено фокус на Хамер или огнище на Хамер), което се вижда на скенер на мозъка като набор от ясни концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите клетки в тялото, които, в зависимост от това в кой пласт на мозъка е получен шока, причиняват растеж на тумор, стопяване на тъкан или загуба на функция.
Ключа към здравето – диагностицирането и правилната терапия на конфликта:
Преживяна сериозна психическа травма или продължителното като период травмиране, съпътствани със силен и/или постоянен стрес за организма, всъщност са проява на психически конфликт, с който психиката не може да се справи. Конфликтите могат да бъдат много и различни и всеки от тях е свързан с някои от нашите четири базови инстинкта: оцеляване, защита, идентичност/компетентност или свързване с другите/взаимоотношения. В зависимост от това как съответния индивид възприема проблематичната житейска ситуация в него се поражда различен по вид конфликт, свързан с някой от четирите инстинкта, активира точно определена част от мозъка, която пък стартира точно определена специална биологична програма, наричана от медицината “болест”, проявяваща се със симптоми. Важно е да се отбележи, че не всеки конфликт, а само конфликт с голям интензитет и то неразрешен, предизвиква задействането на специалната биологична програма.
Ключа към “лечебната фаза” или стабилизирането на конфликта е именно в своевременното и правилно диагностициране на конфликта и терапевтирането му, чрез сесии, основани на психо-биологичния подход. Успеха на сесиите в сериозна степен зависи от готовността на клиента за осъзната и упорита работа съвместно с терапевта.
По-долу ще дадем няколко примера за специални биологични програми “болести”, задействани поради конкретни неразрешене конфликти:
1.Жена губи в рамките на 3 години близки роднини, към които е силно привързана. Последният починал роднина, нейн чичо обещал да и остави в наследство красив и ценен сандък и жената очаквала това, като дори имала планове какво да направи с него. След смъртта на чичото се оказва обаче, че той е оставил сандъка в наследство на сестра и. Жената преживява неочакван и силен шок от тази новина, преживяла силни, негативни емоции. Започнала да страда от дискомфорт в стомашната област сякаш била погълнала мислено обещания сандък, който сега трябвало да върне. Лекарите установили карцином на панкреаса. Биологичния смисъл на карцинома е произвеждането на повече стомашен сок, чрез увеличеното производство на клетки, така че да може да се “усвои” парчето /новината/, която е твърде тежка за преглъщане.
2.На вечеря жена съобщава на партньора си, който очаквал задълбочаване на отношенията им и брак, че си тръгва от него. За вечерята масата била подредена и на нея имало ваза с цветя – жълти лалета. Мъжа преживява силен шок от новината от който дълго не се съвзема. След този случай развива алергия към цветя – жълти лалета. След известно време мъжа се съвзема и започва връзка с друга жена. Последната му организирала изненадващо посрещане, на което на масата имало изкуствени лалета, веднага след като ги видял мъжа получил алергичен шок и загубил съзнание. В случая алергията е отключена от елемент, който подсъзнанието свързва с травмиращото преживяване на шока.
3.Мъж, който живее само с брат си и от години системно е тормозен психически от него, с обиди и заплашван за живота си, развива рак на плеврата на белите дробове. “Конфликт свързан с атака” върху физическото оцеляване, който активира старата мезодерма в мозъка, която стартира програма за пролиферация на допълнителни клетки в плеврата.
Връзката между Психиката, Мозъка и Тялото
Основата на психо-биологията лежи в разбирането на дълбоката и сложна връзка между психиката, мозъка и тялото. Тази връзка е фундаментална за определянето на това как физиологичните процеси и психическите състояния се влияят взаимно, формирайки нашите емоции, поведение и общо благосъстояние.
Мозъкът, като централна част от нервната система, играе ключова роля в регулирането на физиологичните функции на тялото и в същото време обработва и интерпретира психическите процеси като мисли, емоции и възприятия. Чрез сложна мрежа от неврони и синапси, мозъкът комуникира с различни части на тялото, предавайки сигнали, които могат да променят физиологични състояния в отговор на психически преживявания.
Примери за това взаимодействие включват стресовата реакция, когато мозъкът възприема заплаха и активира тялото за „бий или бягай“ реакция, като освобождава хормони като адреналин и кортизол. Тези хормони увеличават сърдечната честота, кръвното налягане и енергийните нива, подготвяйки тялото за предстоящото действие.
Примери от ежедневието
- Сън и стрес: Недостатъчният сън може да повиши нивата на стрес, докато хроничният стрес може да затрудни заспиването и да доведе до разстройства на съня. Това е двупосочна връзка, при която умът и тялото се влияят взаимно, показвайки как психологическото състояние може да влияе на физиологични процеси.
- Хранене и настроение: Типът и качеството на храната, която консумираме, могат да имат значително въздействие върху нашето настроение и психическо здраве. Например, диети с високо съдържание на захари могат да доведат до колебания в кръвната захар, което влияе на нашето настроение и енергийни нива.
- Физическа активност и психическо благосъстояние: Редовната физическа активност стимулира освобождаването на ендорфини – хормони, които действат като естествени болкоуспокояващи и подобряват настроението. Това показва, че изменения в биологичното състояние на тялото (чрез упражнения) могат да имат директен ефект върху психическото ни здраве.
Тези примери подчертават колко взаимосвързани са психиката, мозъкът и тялото. Психо-биологията разкрива сложността на тези взаимоотношения, демонстрирайки, че за постигането на оптимално здраве е необходимо да се разглеждат както психическите, така и физиологичните аспекти на нашето съществуване.
